РАЗКВИЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разквича̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. 1. За прасе, куче и др. — започвам да квича силно и все по-силно. Може би ги шибнаха дребни, рикоширали камъчета или ги уплаши гърмежът, кучетата се разквичаха на различни гласове. Д. Фучеджиев, Р, 263. Дойде Коледа. Разквичаха се прасенца. Всеки се готви да се облажи, както трябва. Елин Пелин, Прик. I [еа]. Голяма част от кучетата благоразумно отстъпваха .., козината на врата им щръкваше, те ръмжеха заканително и заплашително, но бяха готови всеки миг да се разквичат от ужас. Г. Данаилов, КОС, 115.
2. Прен. Разг. Неодобр. Започвам да плача, да викам силно и все по-силно. И изведнъж Росица се спъна и пльосна на тротоара. Разквича се, стана и докато се усетим — цап на Румен един шамар. Г. Данаилов, ДИВ, 42. По-голямото хлапе ощипа по-малкото и онова така се разквича, че хората започнаха да се обръщат.